Отново пуша цигара...
Пия големи глътки уиски
с кока кола и лед.
Мисля си за любовта,
която не съществува,
за очите на дъжда,
за маските, вместо лица,
за богатството на бездушните....
За устните ти...
за пристъпите си на гняв,
за нежността,която умира
на прага на ехидните усмивки....
Мисля за...
собствената си наивност.
Докосвам нощта,
пиша без рима,
виждайки бъдещето.
Дали ти е ясно, че чета
през редовете ти?...
Прозираш толкова ясно,
като изображение през копирна хартия. ..
Начертай ми крива
по която да стигна до 
ръба на желанията ти...
Без да обичаш, ще бъдеш обичан.
Нямаш време! ..Питието ми свършва....
докосвай ме...!
Утре ще бъда  само спомен
мисъл от многото твои...
и все пак само Една. ..
виолетова въздишка.
достигнала пространството отляво...