Kalia1117:
Любов на душата ни, която се отдава
неописуемо и безкрайно, като поезия...
любов, която води съвестта ни винаги,
която плаче и се радва заедно с нас...
която ни приема каквито сме със точки,
в запетаи, въпроси, удивителни, многоточия...,
Любов прекрасна, която върви с нас в зората,
която ни прегръща в здрача и ни целува...,
целува ни в носталгията, в мечтата, в мига,
Любов, която и в далечината, не може
да бъде далече, защото просто ни обгръща,
пази ни гърба и ни провокира да живеем,
да чувстваме, да ни боли, да се трудим,
да се наслаждаваме, да бъдем едно тяло и душа...
Любов моя ще ти споделя по всички начини,
говорейки, правейки герои, че всяка стъпка
и следа, които оставям в страниците на живота си,
ги посвещавам на теб, за теб са любов моя!
За теб са любов на живота ми, на сърцето ми...
Аз:
Любов моя, раждаща се в душата ми,
защото те нося там, тук и навсякъде,
личиш ми отвън, създаваш ме отвътре
и защото само в теб сбъдвам себе си,
въпреки бурята, тъмнината, болката
и разбирам какво са мир, спокойствие,
и доброта наистина - какво е безусловие
и щастие, слънце, луна, звезди и лъчи...
знам, какво е да не се боиш, че те е страх
и знам какво е да обичаш смело от душа...
какво е да заспивам в песните на щурците,
и да се събуждам в композицията на сърцето...
какво е да живея, когато съм в теб - живот!
бележка: Имам удоволствието да направя този дует с Лили и да я познавам, благодаря и не само за съавторството, но и за всичко.