Плочките на войнството вече много ми тежат,
но да говоря и те не могат да ме спрат.
Разтъркай лампата на духа Аладин
и ще видиш там не един муджахедин.

Усмивката ти вечер ме приспива,
а кафето сутрин, разтрисащо опива.
За сред нощните закуски мечтая.
Чакам три да дойде, за да отида в Рая.

Нямам време дори да дишам,
но ще продължавам да пиша.
Сълзите ги затварям в кувьоз,
като неродено дете и апотеоз̀.

Pad71
28/8/2016