Към залеза е трудно време,
към залеза е труден път
и много грапави моменти,
раняващи душа и плът.
И ти е нужна тишината,
за да дочуеш всеки стон,
и ти е нужна самотата -
последният ти тих подслон...
А не възторжения крясък
на нечие безумно его,
не отразения му блясък,
а нечия усмивка бегла!
И не безсмисления кикот
на дебнещи в нощта хиени...
Защото думите не викат,
те шепнат даже неродени!
До залеза е трудно време,
за да простиш на своя Кръст
и никой никому не ще отнеме
полагащата му се шепа пръст.