Хубава си ! Бяла, кръглолика.
Гледаш с тиха нежност отвисоко .
От небето с цвят на перуника
даже ми изглеждаш синеока,
като мойта майчица, която
някъде край теб е ангел светъл.
Затова сияе необятът -
ангелът небето е ошетал.
Лъснал е звездите. Подредил е.
Кумовата слама е обърнал.
Дрипавите облаци зашил е,
но при мен не може да се върне.
Затова сега говоря с тебе,
а на нея искам да го кажа.
Майчина любов не се погребва.
Тя е с нас и след живота даже.
Пуст е днес домът и. Пуст и тъмен.
Няма я, Луна. Съвсем я няма.
Теб ще гледам чак дордето съмне,
а ще шепна тихо: „ мамо, мамо…”