В последното навечерие на светодела

изрича се идейната представа за панела,

когато няма дух потаен напоследък

и още незагладил косъма напредък.

Пронизват пак луните свои естакади,

гадателки се мажат с тайнствени помади,

харесвайки приложна билка,

ще се готви май боза с престилка.

Зверовете напръстник вълшебен дебнат,

да го изземат от света напрегнат,

така незнайно и тотално пренебрегнат,

на кадилака розов да посегнат.

Панделката чрез бостаните говори,

за политика на огромните разтвори,

така че светлите и топли проявления,

разговарят двоумислено и със съмнения.

Внезапен кикот скърцащи врати отваря

докато в тигана труфела загаря,

и ето - вдигнал пак прибоя олелия,

с отблясъци в шише мускатова ракия.

Мокрото сребро разсича броеница,

предало информация на една мокрица,

невинна тя ултравиолет пасеше

и на развален санскрит шептеше.

Проточват се надгробните пожари,

в беда оказват се изкуствени комари,

а в песента на пребледняла лейка,

отеква воят на пребоядисаната пейка.