Преди да съм те зашлевила, спри ме.
Помниш ли, когато казах, че те мразя?
Преди да си припомниш, погледни ме,
Мислиш ли, че егото си ще прегазя?

Кой ти каза, че си толкова прекрасен?
Аз съм твърда. Студена. Като скала.
Нямам никакво време да пазя
твойта обсебващо блудна душа.

Ти кой си да казваш така нарцистично,
че от тебе зависело мойто сърце.
Ти първи посегна към мойта първичност
и я докосваш с мръсни ръце.

Казваш ми:\" По-кротко, какво си дете! \"
Мислиш, че в случая само аз ще загубя.
Личало ми, казваш. Личи ли? Кое?
А колко малко ми трябваше в теб да се влюбя.

И си толкова сигурен, че пак ще ми мине.
Май не познаваш онези на трона.
Давай. Скатавай се, бягай, рани ме.
Недей да очакваш сълзи да пророня.

Приемаш душата ми като нещо фалшиво,
като струна, която да скъсаш с(ъс) замах.
Но фалшиво е само твоето вино,
и твоите думи, очите ти. И чаровния смях.

Когато се ядосам, приближи ме,
такива като теб на драмата се забавляват.
Преди да съм те зашлевила, целуни ме.
Понякога и най-добрите съгрешават.