Чухте ли го? Той говорел с шепот,
човекът , пред когото съм размазвала грима си.
Не разбирал от думи. Разбирал от трепет.
И никога не изневерява на стила си.

Чухте ли? Той си тананикал нощем,
Да, чувала съм.Понякога била съм и до него.
Превземала съм времето му и можех още...
Играела съм със ума му като с лего.

Не чухте ли? Със чувствата нехаел
и пред другите играл го оборотен.
Разбрахте ли, че нощем не скучаел,
а на мен разправяше, че бил самотен.

Той има дефекти и далеч не копнее
за онези жени с нарисувани вежди.
Но моделите, и всички красавци бледнеят,
когато в очите му сутрин поглеждам.

Миналото е заключил с катинари,
за бъдещето не говори със кого да е.
И не понася да го дебнат въздухари,
оплюват го, а пред очите му - перде.

Чухте ги? Историята на двама луди,
станах негова, откакто ме прегърна..
Сега стоя далече... по принуда,
но знам,очите му отново ще ме върнат.