ЛЮБОВ 

Обичам те! И аз те обичам! Това е всичко. Това е всичко което иска да усети сърцето за да затрептят всички клетки в блажен танц и да светнат с онази бушуваща огнена усмивка която топли светове и създава красоти. Да. Това е вибрацията на любовта най-желаната, най- исканата и най- великата вибрация във Вечността.

Съни вървеше из гората с леки стъпки и се любуваше на горските цветя и миризми. Уханието им я опияняваше и  обвиваше душата й в еуфорични трепети и в моменти като този тя летеше из различни светове на радост и спокойствие.

Изведнъж от земята изникнаха дървета с дълги и бодливи клони, те започнаха да късат рокличката на Съни и да я дерат по ръцете и краката. Тя побягна но клоните се превръщаха в камшици и я застигаха Съни бягаше, но сякаш боксуваше и се препъваше. Някъде напед в далечината видя фигура, не я различаваше ясно но после видя косите светли огнени на мъж зад който светеше слънцето. Той й говореше нещо и тя много искаше да разбере какво. После се събуди с вик и усети как плува в пот.

Кошмарният сън се повтаряше за втори път. Бе го сънувала преди години, когато бе на осемнадесет и сега след единадесет години го сънува пак. Тогава не му обърна много внимание, каза си :”кошмар някакъв”, но сега се замисли. Замисли се защото събитията от съня някакси й показваха това, което се случи.

Влюби се. Тогава не знаеше какво е това чувство. Всъщност кой ли знае и може да го опише съвсем точно. Това е онази вълшебна струна на душата която изпраща всеки в царството на опиянението и безумното щастие. За всеки човек влюбването си е строго индивидуално и си има своите нюанси и специфични оттенъци. Истината е, че всичко е във въображението. Още от самото ни раждане всеки си има свои специфичен код за красота. Външен код, тоест образ който се оглежда в тях и ги радва. После с годините идват и други трепети. Погледите, усмивките, жестовете, едни уж неволни жестове, жестове със сексуални вибрации, които отключват и възбуждат този към когото са насочени. Съни усещаше тези позиви на момчета и мъжете които те й отпрявяха винаги или почти винаги, когато беше сред обществото. Но по късно щеше да разбере че това не е истинската любов, а само част от нея страсста. Но за някои хора в страстта се състоеше цялата същност на думата любов. Това че много мъже я заглеждаха бе съвсем естествено, защото тя беше изключително красива. Всичко във външността й бе красиво. Някои мъже биха казали: \"Всичко в нея е страст и безумен нагон\" Но дали бе така и с душата й? Дали душата й беше толкова красива? Тя се приемаше като добър човек, откровен и състрадателен. Помагащ и обичащ. Но уроците, които предстояше да научи, щяха да й покажат истината за самата нея и другите, които се появяваха в живота й.

Кой ни изпраща хората, които срещаме в живота си? Защо сме такива, каквито сме? Защо правим това, което правим и има ли искушения и грях и съблазни и поквара или всичко е в името на любовта и щастието? Кой се възползва от нас? Бог или дявола? На кого служим, кого храним?  

Веднъж един мъж, възрастен вероятно над шестдесетте пътувайки в един влак й бе казал колко е красива с думи, които най-точно се доближаваха до нейната същност.

„Красива си. Божествено красива. В очите ти има огнени водопади от неизчерпаема любов и страст. Ти гориш, гориш за любов и щастие и искаш да го пръскаш и раздаваш на всички, на цялата Вселена. Но внимавай не всички са такива като тебе. Пази се от черните дупки.

Лицето ти излъчва ангелска добрина и е нежно и гладко като чист детски блян, възбухда сетивата, също както и изваяното ти тяло с тези изумителни извивки, които всеки иска да докосне за да усети удоволствието от допира си с тях. Извивки, които създават музика музиката на неистовата страст. Кожата ти е мека и физина като кадифе, емоциите които всеки мъж изпитва, когато те види събуждат в него звяра, а това възбужда и тебе. Но бъди внимателна, не позволявай да бъдеш използвана играчка.