Човек на моите години
брои дните си до „отвъд“,
спомените като картини
пред погледа му се редят.

Едни са светли и красиви
и от тях лъха радостта,
а други са пък мрачни, сиви -
от тях излъчва се тъга.

Но всичко туй вече отмина
и речната вода изтече,
пък аз се питам таз година
последна ли ще ми е вече.

На мене тъй ми се живее,
мисля си, че е още рано,
бъдещето сега немее -
какво останало е само?

От малкото  съм аз доволна,
греба красивото със шепи,
животът дните подарява,
на тоз, що може го усети.

И да се радвам, да живея,
за болестите да не мисля,
със настоящето да пея,
докато свъши мойта писта.