val - Валентина Цвяткова

Ти знаеш ли как се обича разбита жена,
в която сърцето е рана до рана?
Която е газила толкова дълго в калта,
че трудно ще вярва в щастлива Осанна.

Ти знаеш ли как се обича силна жена,
която е носила мъж на гърба си?
И вила до кръв като куче сама.
И сривала хиляди пъти света си.

Ти знаеш ли колко любов й е нужна,
да могат очите й пак да се смеят
И как се изтрива усмивката тъжна,
и палят очи, които пустеят.

Не можеш със малко да имаш такава.
Защото тя твърде е... твърде голяма.
След всичките болки, тя обич не дава,
когато в сърцето ти огънят няма.

Ще мине през теб като нежна стихия,
до дъното всичко във тебе ще види.
Не я ли засищаш със обич, да пие,
безмълвна и тиха, от теб ще си иде...
. . .
След нея остава в душата ти яма,
която с друга не можеш ти да запълниш.
И болката в теб, че вече я няма.
Че малко си дал - смеха й да върнеш...