Множат се пожълтелите листа –
след месец ще са есенно красиви.
Дъждовни капчици по тях блестят
и плътни сенки тежко ги покриват.

На юг отива лятото. На юг.
И се събират птичите ята.
Най-смелите остават тук,
за да посрещнат есента.

А ние ще се примирим с това –
след всяко лято идва златна есен.
Тъга по него стяга, но едва.
Животът в своя кръговрат е песен.

22. 09. 2013 г.
Русе