Прегаря лятото
и залези замръкват все по-рано,
към заник криволичи пътят отреден,
сама съм с ятото,
почти безкрило, в полет уморен.
Но не ми липсва капка суета
за минутка на слава,
в няколко пръски изискан парфюм...
А ако ми кажеш: \"Пак си хубава\" -
изпълваш деня ми с цветя...
Сега не искам на ум,
и не да шептя -
щастливо на глас ще чета
тази драскотина от живота ми
по твоята добра ръка.