Дали от виното пенливо,
или от слаб любовен стаж,
започнах да заглеждам диво
комшийката от втория етаж?
Не, че беше лошо да се влюбя,
но... имаше един проблем.
Напразно време да не губя.
Не бях самотен, ни ерген.
Ангелите ми дали са слаби,
или достойно е за всеки мъж?
Нормално е да не харесвам баби
и си казвам: \"Здраво дръж!\"
Приспах жената и детето
и хукнах аз със поглед мил.
Събрах на бързо и прането
и при съседката за джинджифил.
Звъннах тихо на вратата
озъртах се като гаврош.
Ще и покажа аз играта.
\"Що дириш комшу посред нощ?\"
\"Аз, такова... куркума!
Не, бе Боже! Джинджифил.\"
Дошъл съм точно за това.
Брех, ще стана за резил!
\"Щом е толкоз спешно, влез!
Навярно имаш зор голям?
Да не получиш, комшу, стрес...
Ела при мен и ще ти дам!\"
Навит и бях. Какво ми става!?
Чух тихи стъпки откъм нас.
Помислих си: \"Жената шава?\"
И си тръгнах: \"Чао!\" И раз...
Прибирам се и що да зърна?
Жената спи си като пън.
Дали да взема да се върна?
Догдето тъмно е навън.
Сега какво ли да поискам
от съседката във този час?
Все още джинджифила стискам.
Дали пък няма свинска мас?
И пак по стълбите засилен
с осанка като Аполон,
с бърза крачка силен, вилен:
\"Съседке, пак съм аз... Пардон!\"
Съседката със блузка тясна:
\"Е, комшо, спри се! Три без пет!
Тя работата ми е ясна -
ти - отзад, а аз - отпред.
Ти стой зад мен и дръж ме здраво
от стола да не падна аз.
После ще ми кажеш: \"Браво!\"
С цял буркан със свинска мас.
\"Друго искаш ли? Кажи ми?\"
Аз целият се изчервих...
\"Оф, комшийке, ти прости ми!\"
Потта от челото изтрих.
Върнах се аз пак вкъщи
и легнах кротко до жената.
Мераците едни и същи -
съседката ми е в главата.