Казвам ти го, без да ти го казвам,

шептя го с лудост, викам го с дела

казвам ти го без време, място и граници,

но във всеки миг и пространство...

Казвам ти го, прегърнато в мечти,

целунато в звездите, открито в лъчите...

Обичам те  в речта и одеялото на луната

Обожавам те и го правя в полета на слънцето...

Казвам ти го, с емоция и вълнение

в смях и сълзи, с морето, което те рисува...

казвам ти го, като дете, като човек..., казвам ти  го

съкровено с всеки удар и песен на сърцето ми...

Обичам те със мисълта и със чувствата...

обичам те с търпение, с благодат, с душа,

създадена в теб, обичам те с трепет и целувки...

обичам те, с прегръдки припряно и постепенно...

Обичам те нежно, като дъжда, облаците, небето

обичам те страстно, като птица, огън, живот,

като капките по тялото ти, като точките в душата ти...

обичам те във въздуха, в теб само мога да дишам...

Обичам те в студа и топлината, мрака и светлината,

обичам те повече от дъха ми, повече от всичко,

обичам те в себе си, защото с теб съм себе си,

но също така обичам те повече от себе си...

И ти го казвам, извира от един безкраен извор...,

наречен любов, една любов и по всички начини

обичам те и ти ме гледаш, чувстваш, обичаш...

и любими, само това ми трябва да съм щастлива...!