Не любов, не банално привличане.
Хайде спри тоя вятър, от нищото,
гдето все се пилее в стърнищата,
и на август къдриците нищи.
Тоя, гдето напук се надпява с авлигите.
Гдето после се крие - на пруста
или просто се спуска по ниското,
за да вдигне високо... следите ми.
Где да можеше, няма да питаш.
Не размахвай с ръце, упорит е.
Не банален, а просто различен.
Нетипично за него, но виж го -
сее тръни по стръмните камъни.
И се спуска над тъмните покриви.
Не любов е. Не даже привличане.
А е семпла следа - от обичане.