ЧАРШАФЪТ
Беше забравен или по-скоро случайно или пък не, затрупан от други чаршафи и калъфки., и сега стоеше малко измачкан и затиснат най-отдолу на рафта, така, че да не може да се вижда. Обикновено вземаха тези чаршафи, които бяха най-отгоре, до четвъртият петият и после, когато ги изпираха пак ги слагаха, най-отгоре, а тези най-отдолу си оставаха там и до тях почти не стигаха. А чаршафите бяха много.
Но свит в ъгъла и забравен от няколко месеца, чаршафът много искаше пак да усети топлината на човека, но не страдаше много. По-точно страдаше само овреме на време, когато отвореха вратата на гардероба и видеше леглото. Тогава го налягаха много спомени. Не се притесняваше от това, че е леко позабравен, но му се искаше да види малко бял сват и да вдиша от свежият пролетен въздух.
Топлеха го спомените. Имаше гънка, която той нарочно запази. През каквито и прахове и ютии да минеше, тази гънка си оставаше там. Гънката на вечната и най-чиста страст и любов!
Най-сладката му и щастлива гънка. Гънка оставена от най-нежната, влюбена и страстна ръка, която го стискаше и мачкаше искайки да го съдере от удоволствие. Тази ръка се свиваше и разпускаше в онази нощ и стенеше. И той стенеше, от болка и от удоволствие. Звуците, онези нечувани звуци на блаженство още трептяха във всяко негово влакно, като предаваща се вълна от единият край до другият и отново и отново и отново……..
Този чаршаф бе, като киноекран, върху, който бяха прожектирали много различни филми, но само един си оставаше шедьовър, достоен за Оскар! Оскар за любов, страст, опиянение и вълшебство.
Имаше и други впечатляващи дубли, но те избледняваха с времето и там оставаше само тази ръка и нейните неистови конвулсии от любов. Образът на жената и нейното тяло бяха втъкани в него, като холограма. Всяка вечер той я прегръщаше силно и заспиваше с нея.
Въпреки, че тя бе винаги с него, един ден, той чу, че тя ще идва.
Трябваше да я види, да я усети, да бъде под нея, да го мачка пак така безумно и страстно. Толкова много искаше! Но, какво да направи, за да го забележат и да го постилат точно, когато тя ще дойде?
Та той бе захвърлен и забравен.
Цяла седмица медитира така, че да прати мисли на човека и да възбуди в него желание да вземе точно него. Но нищо. Накрая се отказа и потъна в себе си. Почна да се моли на Висшата сила за чудо. На следващата вечер тя щеше да изпълни стаята и къщата с обаянието си. Потънал в скръбта и безнадеждността чаршафът накрая заспа.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me