Старият куфар на тавана
в тъмното, 
спотайва пожълтелите 
писма.
Най-отдолу са заключени
на дъното,
самотни, влюбени
слова.

Стихове изстрадани до 
болка,
изплакани сълзи до
изнемога. 
Радостта и скърбите 
на авторка,
чужда, непозната,
бързонога.

А той приведен си я спомня
бегло.
Беше толкова отдавна, че
не знае
как  понесъл е това 
тегло 
и как до днес живял е...

без истински да я познае.