Оказва се, че лешоядчето е мормон, без оглед на разбирането за специалната диета, предоставена директно от извънземните. Затова образът е влешоядовиден, за да бива възможно безжизненото течение, което извънземните предоставят, изграждайки ненаситна трафикантска структура за миграция на лешоядчета. Цялостната измама е лингвистично непромокаема, с което абсолютизиране се цели да се избегне варирането в представите на извънземните за лешоядчето, единствено защото неговата мощ още е недоизказана и не е избарана в отношението си спрямо мормоните, без значение дали устоите, с които се полага значение за лешоядността, водят до абсорбационна синтеза при извънземните характеристики и техните грандиозни проверки за гнила плът. Ето защо малкото останала сянка от шоколадов лешояд вече говори за смяната на актуалността с противоактуалност, чрез което мормоните успяват да разпишат документите на извънземните, по отношение на техните дейности спрямо брадата на лешоядчето. От това зависи и надстройката в пресметността на влиянието върху извънземните мормонски лешояди, които често провокират със своята скромност, честност, доброта и хигиена. Затова навярно позициите в разгадаемостта са специфична за всяко едно отделно лешоядче, доколкото неговата брада остава все още несресана, т.е. рошава. И тук нито гребен, нито четка би помогнала, защото е всеизвестно, че азбуката на птиците е безкрайна величина. Крехкото нападение над безбрежността сега вече доказва, че колкото и мормонски да подхожда един лешояд към извънземните, извънземните пак биха укрили гребена и четката, и по този начин вече да се стимулира популационната критика и да се отпразнува победата над плътта като такава.