Безумно всячески беснеят пагубни звезди,

причинно замразени в обхода си,

достигат ги веднага освирепелите бразди,

навярно несправедливо спънати в облога си.

Не щеш ли паника лилава се разнася,

обречена на забранени мумии от восък,

и трудно радостта се веч понася,

обходила нашир променливия крясък.

Петнистият сумрак все за нещо тревожи,

пингвин се маже със срещуслънчева помада

и доброносната керемида обвита в кожи,

се премята в пределите на мощна серенада.

Случило се в забравеността стенание

отказва изборът със всички сили,

загърбено завинаги е рошаво познание

щастливо плачейки си с мили крокодили.

Отварата провъзгласява правда алчна,

а свободата вихрено в момента си беснее,

изхлузена от бясна паяжина ковачна

тя дири по какво завинаги да си копнее.

Личинка матова кара колело около комина,

независимо от мрачната духовна обстановка,

докато гърми нарочно някаква фалшива мина,

за което няма никаква позната подготовка.

Прероден отдавна скромен писък радва,

шампанското се труди неуморно в таз пустиня

и докато възрастен щурец размахва брадва,

изведнъж изчезва пародийната кубична диня.