Пристъпва есента, но още ми е лятно
и кожата ми още има мургав тен.
Небето си е все тъй необятно-
не свършва лесно лятото за мен!
До последно ще пристъпвам боса
и летните си дрехи ще държа.
Със себе си пак слънцето ще нося,
а не чадъри да ме пазят от дъжда.
Лято, моля те! Не си отивай...
или за спомен дай ми топлина.
Казват- есента била красива,
но от нея лъха толкова тъга...!