Замислен за твоята участ аз плача,
аз роня сълза след сълза...
Аз искам да свърши завинаги злото,
и просто напред да вървиш.
Дори и притисната право в стената,
ти вярата си не губи,
ти знай, че е толкова шарен живота
със пустите, скучни, зли дни,
със мъките, с ужаса, с болките даже
и с всичките радости, смях...
Ти знай, че до теб съм... Затуй усмихни се!
И смело, в посока напред!
Животът не чака, момиче, не чака...
подай ми ти свойта ръка.
Да тръгнем, далече, далече, земята,
е пуста, когато си сам.
Изправи се! животът е твой, знай, момиче,
живей го с усмивка и смях!
Животът за теб е... а аз ще те пазя,
за мен си безценен другар.