Затворена в малката бяла кутия,
не дишам, не чувам, не виждам!
Облечена съм само в самота
на собствената си изгубена душа!

Времето е спрало за всичко.
Сърцето дори не гори, не тупти.
Наблюдавам отстрани тялото,
На което душата ми принадлежи!

Не усещам земята под краката си.
Не усещам въздуха около себе си.
Изгубвам се отново в самотата,
оглеждам се само в празнотата...

...на забравените си мечти,
на не нарисуваните думи,
на не догорялите искри,
на всичко изгубено помежду ни!