Мъжки зов от среднощен саксофон,
цигулка – вместо женска нежност
и две тела в едно под звезден фон,
танцувахме в тъмната безбрежност.

Любов ли бяха или само миг
погледът и допирът ти страстен,
а може би изтръгнат днеска вик
е животът толкоз див и властен?

Лудост ли са още моите нощи,
потънали в сатен и птичи песни,
а може би – догарящите свещи
пишат пожълтелия ни вестник?

Бяхме ли ти и аз в любовен сън
или просто той не се получи,
но дъжд сега вали така навън -
огледало в душите ни се счупи.

Не ме търси  в миналото време,
вече опустя без любов земята,
душата струна - скъса се във мен,
пресъхнаха сълзите на реката.

Ела в бъдещето ми, когато –
цъфнат пак от вятъра сърцата
и тогава танцът луд богато
любовта ще вихри със съдбата.

Рая Вид, 04.09.2016