Шеста глава.
В банята стоях дълго и с наслада се обливах с подвижния душ и оставях водата да се стича по тялото ми. Онова пеперудено гъделичкане в слабините не изчезваше и се забавлявах с откровено еротичните си мисли.
Никога не съм се срамувала от желанията си , особено пък спрямо него. И често в многобройните ни разговори се е случвало да се закачаме и подхвърляме пиперливи закани и реплики. Понякога даже пресолявахме манджата и на мен ми пламваха ушите от намеците му. О, определено исках близост с него. И то много повече от физическа близост. Егоистичното ми желание бе да ме обича, и през годините твърдо отстоявах тази си претенция. Исках да обича и душата ми. Да ме приеме такава, каквато съм, без да ме променя.
Люшкаше ме в две полярни състояния. На безумна обич и жестока омраза. Но сега, в този миг, в неговата баня, погледнах на обстоятелствата по различен начин. Чудех се кога ли изобщо отношенията ни ще станат прилично нормални и ще спрем да се оглеждаме един в друг като в криви огледала.
Спрях душа и посегнах към меката ароматизирана хавлия за да се подсуша и влезнах после в спалнята. Бе тихо, освен вилнеещата навън буря. Щорите бяха спуснати, но се чуваше как дъждът плющи по терасата.
Въздъхнах дълбоко! Каква нощ само!!! Сигурно щях да си я спомням до края на живота ми. И никой в момента не можеше да каже дали тя ще се повтори. В неговия апартамент, но без него. Парадокс. Странно, чудно и объркано. Но за нас двамата това бе обичайно.
От време на време ми харесваше някой друг да взима решенията вместо мен. Някой друг, със същия силен, твърд и противоречив характер. Като неговия, да речем.
Облякох тениската на голо, защото нямах долно бельо и се разсмях на поредния абсурд. Каква ли щеше да е реакцията му когато разбере че съм спала само по тениска? Подсмихнах се още веднъж и изгасих лампата. Уханните чаршафи ме зовяха. И ми ухаеха на него. Харесваше ми усещането как постелите докосват голото ми тяло и го обвиват нежно. Затворих очи. Сънят надделяваше, а дъждът отвън продължаваше да се сипе. И за първи път аз се чувствах спокойна и примирена. Разбрах, че това което съм искала и съм се стремяла, е било това легло. То ми е липсвало през годините.
Сънят ме отнесе някъде надалеч, отвъд цялата тази безобразна реалност, и цяла нощ съм спала непробудно, за да се заредя с нови сили и да съм готова да посрещна най- голямото предизвикателство от Съдбата!

Следва продължение