Знам, че не е любов, но ме прави безсънна,
нощем тихо рисува по тавана звезди.
И във стаята малка, непрогледна и тъмна
влиза цяло небето, с милион светлинки.

 
Не е точно мечтата, дето в шепата стискам,
но ме връща в света ми, в който можех преди
да мечтая, да бъда светлина и усмивка.
Пътя сбъркам ли, казва просто с нежност \"Сгреши\".

 
Не прилича изобщо на пожар, ни на огън,
но когато ми липсва, ставам пепел и прах.
Всичко в мене изгаря до нечувана болка,
нямам даже сълзи да заплача със тях.

 
И не искам да зная всъщност как се нарича,
то е чувство, което пълни моите дни.
Във очите ми свети и е тъй безгранично, 
а се сбира в едничка, малка думичка... \"ти\".