Помни, тишината понякога е най-добрият отговор на въпросите...
Понякога имаш нужда точно от тази тишина, за да помислиш...
Да помислиш от какво точно имаш нужда, да останеш със собствения си глас,
който неуморимо пита те:
Готов/а ли си за прекрасното нещо, което ще ти бъде пратено от съдбата,
което така нетърпеливо чакаш от доста време...
Готов/а ли си да бъдеш отново онзи мил и прекрасен човек,
гледащ само в бъдещето...
Готов/а ли си най-накрая да ти бъде изплатено щастието...
Което истински заслужаваш...
Или напротив?!
Страхуваш ли се от провала?
Страхуваш ли се,че може би няма да изживееш щастието на пълни обороти?
Или че ще си твърде зает/а с други неща, за да забележиш, че най-накрая ти е провървяло...
Най-накрая си срещнал/а човека за теб,
Най-накрая не се питаш в края на деня-Щаслив/а ли съм? – защото отговорът ще е повече от ясен, защото ще си...
Помни, тишината понякога е най-добрият отговор на въпросите...