Една картина ме тормози
и тя в ума ми се набива.
В душата сее некролози:
баща сина си как убива.

Загърбил бащината милост,
осъдил младостта виновна,
той- царят- в безгранична лудост
пролял без жалост кръв синовна.

И блудния си син убива:
непослушника - детето.
Кинжал в сърцето му забива
и в кръв го праща на небето.

Дали пък царят е във грешка
с постъпката си нечовешка
или пък живите във треска
\"на ум\" си имат и до днеска?!