Тази страст, която
идваше...
когато беше ти,
около мен.
И писъкът ти,
когато слушаше
моите песни -
сред другите на
дансинга.
Къде е?
Зная, че обичаше
да ме споделяш
в нощите от звук,
оцветен от
чувствата,
които излъчвах.
Минават сега
призрачни
и удължени
дъждовните капки,
попили онзи
твой
влюбен поглед,
превърнал ме в
щастлива пепел.
Прозорец.
Виждам сълзи
от разтопена
чувственост.
Лицето ти,
при раздялата.
Неизпятата песен.
На тебе посветена.
Цветята, които
държеше,
а и сцената,
пълна с музика.
Цветовете си
мени
този, появил се
от чувствата и
невъзможното,
екран.
Ето, става бял,
има такава
тишина.
А сега – червена е
тази тихост...
Съществува и
Черна тишина,
Наблъскана е с мъка.
Зелената ли?
Да... ето я!
Красива е.
Но ти не си
тишина.
Синьото реши
да се качи след
другите
на сцената.
Синьо. Като
очите ти.