(по мотиви от романа на Александър Дюма - \"Тримата мускетари\")
Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа.
Привикнала от подлостите да живее,
жена с известен куртизански нрав,
интригата поредна бе хашиш за нея
и заместителя на сластния остен корав.
Миледи даже силно се възбуди.
Задиша рязко и порозовя от плам.
В гърба Поета ще прониже грубо -
на Шефа си ще стори тя курбан.
Кралица бе на клеветите и лъжите.
Изгаряше от Мефистофелската страст.
Надяна маска на лисица на очите,
за да изпита в транс най-пошлия захлас.
И сякаш мълния се спусна от небето -
тя хвърли доноса си срещу бедния Поет.
Усмихна се зларадо и проклето.
Потри ръце за предстоящия банкет.
Но бе забравила, че Бог е най-отгоре,
закрилящ писарите свои от беда.
И пъкленият план - капан за хора,
не е заплаха за небесните чеда.
Завърши странно Ришельо дозора -
жигосаха Миледи (то) отзад.
Не може да си седне на позора
и правешка ще е дори на онзи свят.