Господи, нали сега съм хубава?
Нищо, че вече съм толкоз глупава,
пък и доста килограми качила,
виж ме мене – като свинка квичила.

Господи, колко много съм луда!
На тез години да съм в заблуда,
че някой още може да ме иска
в обятия свои да ме притиска….

Господи, колко съм още заспала!
Времето свое толкоз проспала,
не усетих - младостта ми минала
и отдавна вече съм остаряла…

Господи, знаеш ли колко съм дива?
Като някаква саморасла слива -
от нищичко вече аз не разбирам
и храната си дори не подбирам.

Ама, Боже, що ли сега се питам,
като съм толкова мека кат пита –
Ти добре днес така ме познаваш,
а аз съм седнала да се задявам.

Я вземи вече ме спри со време,
пък и защо ли на мен да ми дреме,
че туй моето на нищо не мяза -
да съм кротка като цвете във ваза.

От утре ще стана, па ще и рипна,
гимнастика да правя и да припна,
с ръцете да мога да се захвана
и поне… да си изчистя тавана.

Рая Вид, 06.09.2016