Смъртта на любовта
надвисна над мен
като страшен кошмар
и ме целуна
с тъмните си устни...
Но как посмя?
Но кой й позволи?
Нощтта в душата ми
при мен я пусна...
Възпалено място в нея-
вгорчи ума ми с мисли дюлени,
пукна се и пръсна се
и тази слуз по мен потече-
усети я тя с ласките ми...
Миришех на смърт,
миришех на самота...
Лепкав мъх от влюбен мъж.
Смъртта на любовта
ме притисна
в студената си и лепкава прегръдка
и пусна във сърцето ми от свойта тръпка
и вече нищо не е същото...
Аз съм прокълнат!
Прокълнат - в любовта.