Неизброими сенки се реят.
Отлитащо бяло ято.
Отново изпращат вълните и кеят
ято щъркели, грабнали синьото лято.
Предвестник на есен с дъх на смокиня,
на уморена и тежка лоза.
Сънува човекът, сънува и зиме
отлитащи бели ята.
Сънува и фарът, сънуват вълните,
и уморената, хладна земя
крилете и сенките, с лято пропити
на отлитащи бели ята.