По ръбчето на пръстена нощта се претъркули

и нямаше какво да каже, само - \"липсваш ми\".

Чертаеше в нехайството челото ти и скулите,

прикриваше се в погледа, усмихваше мечти.

Привърза ни към смисъл, целуна ни ръцете,

придърпа тихо пръстите на слънчевия лъч.

И ето ни самички, мечтаем да просветнем

на люлка от надежда. Навън царува глъч.

Чертаеше пътека, размисляше вселените,

целуваше надежди, завива ни в звезди...

Нощта е само време, дошло да ни поеме

в най-топлата система на свят от аз и ти.