Ще седна с теб, приятелю, кафето да споделя,
вестите да чуя днес къде вървят?
Нима отиде си и таз неделя?
А мислех си, че дните ни пълзят, пълзят.
То всички завъртени от злостна шарения,
минута не остава днес за нас.
В душите ни - сълзи, в сърцата - олелия,
изгубихме любов, устата ни - пресипнал глас.
Ще седна, няма да е дълго,
екранът гледам глупости неспирно ни мълви.
По-добре да гледам там мъгливото ни бърдо,
в годините наслушах се на купища лъжи.
Ще седна по-добре на пейката под бора,
там птиците не бъркат, няма и лъжи.
Ще гледам дълго, дълго дръвчетата в двора,
нищо, нищо тогава не ще да ми тежи.
В.Й. 07.09.2016г.