Изглежда сме чета голяма

с дечица по три на ръце.

Косите са бели, но люби ни мама

с огромно туптящо сърце.

От сутрин до вечер се трудим

с едничката мисъл за тях,

да можем докрай да събудим,

надежда родена без страх.
 

За стари момчета е време,

за каша и куп пелени.

Стерилно е младото семе,

разбраха го всички жени.

Наоколо бродят мъжаги

с изписани вежди и гел …

Разнасят ръждясали шпаги,

пред фейса лишени от цел.

Какво да си мислят жените

с излъгани детски мечти?

Те в нас се оглеждат, горките,

а гълъб до кос не лети!!!

Децата ми търсят опора

и бъдеще, топли ръце.

Скроен съм от жар, и умора –

бродяга с добряшко лице!

Баща съм, а скоро и дядо,

живота ме бута напред …

Овчар съм на шарено стадо,

имам свирка, гега и … джет!

Изглежда сме чета голяма,

войводи с джедайски колан.

Косите са бели, връщане няма,

а Бог ни посреща по план!!!