Прохладна, есента пристъпва.
С меки краски дърветата окъпва.
Поръсва листата със прашец от злато,
сякаш позлатява отминалото лято.
Дори и хората докосва.
Не се свени сили да прахосва.
Влиза в умовете и предлага мир,
а природата прави И шпалир.
Проглеждаме, събудени от цветовете.
Лятото си тръгва, ще дойдат снеговете.
Няма дълго да е още топло и зелено.
Небето веч сивее, слънцето е уморено.
Дъждец полива сухата земя лениво.
Но в плахия му шепот има нещичко игриво.
Има в него скрито обещание.
Край огнището ни чака завещание.
Завещание от много случки летни,
които са укрсени с панделки всецветни.
Настава време за добрите разказвачи.
Приказките идват..., времето се влачи.
Слушайте на воля и дано ви е приятно.
Разказът е храна раздадена безплатно.
В него има хляб за умовете,
всичко друго оставете.
Просто до огъня седнете,
послушайте и помислете.
Пък после..., после ще знаете -
Живейте, докато мечтаете!