val - Валентина Цвяткова

В тази крехка и фина душа,
кой до пепел болката вплете?
Кой тъгата до смърт разпиля
и превърна я в ледено цвете.

Кой й взе мечтата за полет?
И покри я със черни мъгли.
И отне й копнежа за пролет.
Стана тъжна душа. Без мечти.

Кой открадна й всички посоки
към луната и звездния път?
Кой остави я тиха, безока
и обви я с одежда от смърт...

Вече трудно отново ще литне
със разкъсани, болни крила.
Без небето си тя ще изстине,
разпиляна до смърт в пепелта...