Ти си стихията, живеца в живота ми,
светлината безкрайна осветяваща тъмнината,
топлината..., която студа ще сгуши...
Принцесо на въздуха, любовта и мечтата
Повикване и прослушване на любов, светлина и чар,
на душата ми, намираща своето съдържание
политайки към теб и песните, които ми пееш...
Мила любима, бъди моята кралица и моята страст!
с маска на сирена, направена от плът и брокат
или без ти си опиянението на душата и светлината и
която препълва и зарежда сърцето ми с любов и живот...
Душа моя, ти си този извор, в който искам да потъвам...,
небето в което мечтая да летя, докосващото щастие,
свободата на думите и делата ми, лудостта, създаването им...
Прекраснице вълшебна, не ме оставяй сам, тъжен и забравен...,
какъвто мислех, че съм преди да те срещна отново...
О, любов моя, мъниче сладко, излей се мен
излей и потопи ме в най-дълбоките си мечти!
като алкохолни напитки или мистични доклади,
С прегръдка облей брегове на желанията в ума ми
и целуни сърцето ми с ефирно, влюбено присъствие....
Какъв глупак бях да мисля, любовта се чувства!
Винаги съм бил в теб, както и ти в мен,
никога не си отсъствала от света ми,
но някога съм бил сляп и глух, без усещане за дъх и дух...
И днес, както всеки миг моето и твоето обичане се сливат
във океан от морета и водопади, във вулкан от огън и чувства...,
във въздуха, земята и небето, създаващи се в любов...