в неделя ще затворим въздуха
ей така устните ни да не говорят
само очи и полъх на мигли
да да да
бъди до мен
казва сърцето в пълна аритмия
заглажда фиордите и бави старостта на желанията
и съм много заета
пет звезди в кошницата и
си си си
тук
казват пръстите ми
режещи щастието на свободата готова да издъхне
след като помилва последните ни седем грама
милостива неделя
нахранѝ глада ни
няма свършек
не не не
неделя
не
дишаме