Върховна зверщина салатата достави,

но никой сирене топящо се отново не дояде,

защото скри се в гъстата мъгла

радиоактивния копнеж по шепа гущери.

И ето - има месечина, има светоглед от лед,

запазени в сумрака чрез арктичен змей,

туй, що угасне веч, не се смей,

откакто сиамската свещичка тлей.

И тук след петнадесетий час

събужда се с мигрена незнаен водолаз,

в капка нефтена плувал той смутено поразен,

от блясък молекулен извисен.

Приижда Надремия - страшната река,

извежда прилепи извън града,

свисти тревожно без своята следа,

останала в безумна глуха слепота.

Но ето в галактическия марш,

негодува разумът сега,

развеселена от отминал бърже шарж,

съвкупно мисли младежта.

Нито храбра птица, нито муден валс

не мери себе си чрез младостта,

и глистът извънземен с неизменен фалц,

прегрупира бърже свежестта.

Найлон ли бе това или бе импулс,

шокиращ в миг античността,

и без следа от слънчев пулс,

осмо селфи прави си една жена.