***
Внукът се събужда в 4 часа сутринта. Бабата (с въздишка): „За кога се събуждаш?!” Внукът: „За сега...”

***
Телефонът звъни. Вдига внукът: „Здравей, бабо!” Тя: „Здравей, миличък. Дай майка си.” Той: „Не я давам!!!” И затваря.

***
Бабата: „Ти си слънчево дете!”
Внукът: „От слънцето ли съм дошъл?”

***
Бабата: „Казах на баща ти, че много ме слушаш!”
Внукът: „Да не си го лъгала...”

***
На село. Наблюдаваме как баба дои кравата. Тя обяснява как се стига до чашата с мляко: „През пролетта, лятото и есента кравата пасе.  Но за зимата... трябва да окосим тревата. После да я изсушим и да стане сено. Да го приберем в плевника, за да можем всеки ден да храним кравата. Всяка сутрин и вечер доим кравата. После сваряваме млякото и чак тогава го сипваме в чашата...” „И го чакаме да изстине!” – допълва внукът. „Да – съгласява се бабата – кравата ни дава най-вкусното мляко!” Внукът: „А кравата Милка ни дава шоколад!”

***
Внучката се тегли на кантар. Пита: „Колко съм?” Бабата: „17 килограма.” После момиченцето стъпва заднишком – с петичките напред – и отново пита: „А сега?”

***
Запомнени детски фрази:

– Възрастните понякога мърморят: „Мързи ме...” Трябва да се науча и на това.

– Дай ми, моля те, целия шоколад! Ще ти направя отстъпка от касичката си!

– Дървото има цветя с пчелички.

– Вълните събират детските усмивки!

– Когато порасна, ще стана УЧЕН!

– Ядохме компот от кисели краставички.

– Огледалото прави снимки!

– Тази ягодка има лунички...

– Днес ще имаме „Снежкоправене”!

– Обещавам да не правя белите, които искам!

                                              © Павлина Петрова

Със старание, много любов, свежи усмивки и постоянство наблюдавах, смях се славно, записвах и преразказах.