- Добро утро, Прекрасна! - поздрави ме той и стана бързо от стола за да се приближи към мен. На лицето му играеше онази, най-хубавата усмивка, която толкова обичах. И която виждах толкова рядко.
- Добро утро! - усмихнах се и аз и подадох ръка. Без колебание той я пое и стисна нежно и здраво.
- Как спа? - попита ме тихичко.
- Чудесно! Беше ми хубаво! - отвърнах му тихичко и аз.
- Радвам се, че всичко ти е харесало! - усмивката не слизаше от лицето му и все още ме държеше за ръка. Настръхнах от допира му и изобщо не исках да ме пуска.
- Студено ли ти е? - тонът му беше загрижен, а пръстите му се придвижиха нагоре към лакътя ми. Ласката бе размазваща. Затворих очи и си пожелах да продължи по-дълго.
- Малко ми е хладно! - посвих се зиморничаво
- Добре, сега ще отида да ти приготвя един от моите анцузи и ще го оставя отгоре на леглото. - гледаше ме право в очите и не мигаше. Стисна ме здраво още веднъж и се запъти към спалнята.
\'\' Той иска да се грижи за някого\'\' - помислих си импулсивно за секунда. А какви ли усилия му костваше това? Сигурно нечовешки.
- Хайде, готово! Можеш да отидеш и да се преоблечеш! - нежната усмивка играеше отново на лицето му, и не се стърпях и го докоснах леко по гърдите.
- Благодаря ти! - промълвих с разтуптяно сърце и също се усмихнах.
- За нищо! Хайде, че кафето ще изстине. Чакам те, Прекрасна!- и отново усетих топлите му пръсти по кожата си.
- Понякога си ми толкова невероятен! - не разбрах как тези думи се изплъзнаха от устните ми. Той не отговори нищо.Което не означаваше, че не ме е чул. И винаги съм се възхищавала на способността му да запазва самообладание и да не дава външен израз на емоциите си.
След малко се появих в кухнята облечена с един от анцузите му, и да, мисля че ми стоеше сравнително добре. Доктора ме сканира с един бърз поглед и се засмя. Счетох, че гледката му допада и че ме е харесал облечена в негова дреха.
- Кафето ви, Мадам!- подкани ме той
- Благодаря ви, Сър! - и поех с огромно удоволствие чашата от ръцете му. Неочаквано и зневиделица докато успея да реагирам той ме повлече навън към терасата, където ме настани театрално на една табуретка и заповяда да затворя очи.
- Не гледай! - предупреди ме за всеки случай, защото си ме знаеше като едно сравнително любопитно същество.
- Какво си намислил? - попитах тръпнеща, ухилена и щастлива.
- Това!!!
Отворих очи. В ръцете си държеше фантастична бяла роза и я положи нежно в скута ми.
- За Вас, Мадам!
Лицето му бе толкова близо до моето, че чак усетих топлината която излъчва. И съвсем импулсивно го целунах леко по бузата.
- Благодаря Ви, Сър! Трогната съм! - и вдъхнах прелестния розов аромат. И двамата знаехме, че няма дълго да издържим на този мизансцен и се засмяхме с облекчение.
- Може ли пак? - попита ме Доктора хитро
- Какво да може? - обърках се леко при този въпрос
Той потупа с пръст по другата си буза все още наведен над мен.
Не се поколебах и го целунах отново. От близостта ми се зави свят и за миг изключих. Да, всъщност това исках. Да се будя всяка сутрин с него. До него. Да пием кафе. Да си говорим. Да споделяме. Всичко да правим заедно. Той сякаш долови мислите ми и отметна едно кичурче от косата ми, след което се отдръпна.
- Ей, Богу, не си я представях тази съботна сутрин така! - довери ми след малко, докато отпиваше с наслада от кафето.
- А как си я представяше?
Доктора дръпна замислено от цигарата и присви хитро очи. Мълчанието му бе красноречиво, а въпросът ми излишен!

Следва продължение