Изгарям във пламъците на греховното мъчение
във вериги, изковани от любовната ти игра.
С неволните си ласки за съприкосновение
плавно сгромолясваш отровните ми аса.

Шептиш със глас греховен във моя тил,
съблазнителните думи от отчаяние ме душат.
Като пепеляв вампир устните си впил,
възкресяваш ме в обятията на общата ни плът.

Нахлуващата във вените ми демонска кръв
кипи при спомена за топлото ти тяло.
Стонове се давят глухо от греха ни пръв,
но остана сивото сърце все тъй нямо.