Вървя срещу остриета
не питам колко са оставащите дни
на ефимерното настояще....
Не искам да пиша за падащите звезди,
които се случват веднъж на 100 години
отвратена съм от лъжата,
обичам само;
евтиното вино,
глупавите разходки навън,
неудобните обувки
и мисълта за смъртта...
Губейки себе си намираме пътя
Колко банално, но
всеки път е болезнено
по един и същи начин....
Истината е агония,
празна чаша на ръба на перваза....
Ако някой ви казва, че любовта съществува
му поръчайте красива жена за една нощ.
В света на мъртвите души,
никой няма да забележи разликата....
дата: 2016-09-12
автор: Моник Валeрѝ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me