Остър и дързък, смая ме той и рани, 
неврони, гънки, заптието с набор от ками.
От на река мътна устие изплува,
с набег устремен, остави в мен, гнет да бушува.

Шествието първо отмина, а полка,
обширна пустош, червени следи,
остави сподавена и болка,
от дух непреклонен на смели жреци.

Черни бяха ирисите в лазарета, 
озарени от обгарящи лъчи.
Предадени от армията си собствена, проклета,
спотайвала благодатни и чисти, някога, съдби.


Не зная, дали отпорът мой ще удържи до края.
Ерозия, да нахлуе се тъкми, в разтуряната ми одая.