Любимото ми езеро със слънцето играе
сред сенките зелени в миг се крие,
а после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
 
И пак щастлив съм - нищо, че те няма,
музиката на гласа ти ме омайва
и споменът е жив, когато бяхме двама,
и като отлежало вино ме замайва.
 
И знам, че някой ден ще тръгна
по пътя ти далечен до морето
и болката до корен ще изтръгна,
дълбоко скрита някъде в сърцето.