\"Всичко е наред! Добре съм си!\" -
в отговор на \"Как си? Много ли боли?\"
Въпроси два зададени проформа,
с очакване да няма хленч, сълзи.
Какво че е пожар в душата,
че... пламъци разкъсват ни плътта,
тя, болката, е само лична, наша
и кръста отреден ни за съдба.
Вървим по пътя си неравен
с товар огромен, влачейки страха,
повярвали, че можем да се справим
със всеки удар, с всеки нож в гърба.
Раните превързваме с усмивка,
рисуваме в очите си звезди,
но молим се на Бог да ни наплиска
с вода светена, та да притъпи
мъката струяща на талази,
мислите почернени с катран за дни,
от злото с любовта си да ни пази,
да няма \"Как си? Много ли боли?\"