Когато лъжем себе си дори,
то рано или късно се разбира,
усърдно крием, после ни тежи,
страхът,  обаче средства не подбира.

И лъжем се, съблечени до голо,
че истината винаги боли,
страхуваме се да не пеем соло
и страдаме в реалити игри.

Най-честичко мъглата е зловеща,
във бистрото е ясно, но горчи,
сърцето със ума избягва среща,
защото истината пак ще насърчи.

В неживи нощи лягаме с лъжата,
нещастни и страхливи... и сами,
призван страхът,  залюби се с вината,
роди им се отроче от сълзи.