До там и по-далеч

Ако хванеш звезда, ще засветиш за миг.

Ще помислиш, че, ето, най-сетне и ти

си политнал над малките къщи и хора.

Както казват – тъй „щастлив до уши”,

бог те води към своя прозорец.

Ако хванеш луна да цъфти над саксия –

странно цвете от нощни мълви,

посънувай се в приказка, волна и твоя,

ти - принцеса на кон и кортеса на кораб,

неспокойна жена без опора любим.

Ако чуеш кресчендо на сова, колко пъти

те вика в нощта, разгадай тоя морз!

Без постеля и стомна, като стария Ной

на черупка от вяра пътувай в истории

и гласа на света пренареждай в любов.

Ако в някакъв час от тромпета се сипят

гласове за раздяла и страсти на двама,

овладей тоя стих и изпей в дитирамб

чужда болка върху камък оставена.

Че сърцето е живо от алено...

...

Аз съм черна жена. На нощта изповедница.

Чувам толкова речи. И разбирам от тях,

не човешкото слово ме учи на нещо,

на олтара на святата вечност горя

и се уча какво е да светиш сама.

Тина – 09.2016